„Каменните хора“ на Помпей

„Каменните хора“ са сред най-разпознаваемите образи от Помпей - човешки фигури, застинали в последните мигове от живота си. Свити тела, ръце пред лицето, гънки на дрехи, очертания на обувки. На пръв поглед изглежда сякаш изригването на Везувий буквално е превърнало жителите на древния град в камък. Истината е различна и може би още по-впечатляваща.
Фигурите, които виждаме днес, не са вкаменени човешки тела. Те са отливки, направени от археолозите върху кухините, които телата на жертвите са оставили във втвърдения вулканичен материал. А в някои от тях все още се намират истински човешки останки.
 

Последните часове на Помпей

През 79 г. сл. Хр. изригването на Везувий променя завинаги живота около Неаполитанския залив. Първата фаза на бедствието засипва Помпей с огромни количества пемза и вулканичен материал. Натрупването им причинява срутване на покриви и сгради, а много от жителите се опитват да напуснат града. По-късно Помпей е връхлетян от пирокластични потоци - бързо движеща се смес от горещи газове, пепел и вулканични частици.
При някои от жертвите археолозите откриват само скелетни останки. При други обаче се случва нещо необичайно - финият вулканичен материал обгръща телата им и постепенно се втвърдява около тях. С течение на времето меките тъкани и останалите органични материали се разлагат, но формата им остава запечатана във втвърдения слой. Получава се своеобразен естествен калъп на човешкото тяло, който остава скрит под земята почти 1800 години.
 

Откритието, което променя археологията на Помпей

През XIX век археолозите, които разкопават Помпей, започват да попадат на странни празни пространства във вулканичните пластове. Джузепе Фиорели, който ръководи разкопките, осъзнава какво представляват тези кухини и разработва метод, превърнал се в една от най-известните техники в историята на археологията. Вместо кухината да бъде разрушена при разкопаването, в нея внимателно се излива течен гипс. След като той се втвърди, околният вулканичен материал се отстранява. Така постепенно се появява човешката фигура.
Първите подобни отливки на жертви са направени през 1863 г. Методът се оказва толкова успешен, че с различни усъвършенствания се използва и впоследствие.
 

Значи ли това, че фигурите не са истинските тела?

Външната форма, която виждаме, е създадена от гипс или друг материал много векове след катастрофата. Но формата не е измислена от скулптор - тя следва реалния отпечатък, оставен от конкретен човек във вулканичния материал. Затова могат да бъдат различени невероятни подробности - положението на ръцете и краката, гънките на дрехите, очертанията на лицето, а в някои случаи дори обувките.

Нещо повече - в част от отливките са запазени костите на самите жертви, около които впоследствие е проникнал гипсът. Затова определението „гипсови фигури“ също не разказва цялата история. По-точно е да ги разглеждаме като физически отпечатъци на истински хора, запазени благодарение на необичайните условия след изригването на вулкана и възстановени векове по-късно от археолозите.
 

Отливките разкриват подробности, които иначе щяхме да загубим

Методът на Фиорели позволява на археолозите да видят нещо, което един скелет не би могъл да покаже - положението на тялото и част от външния му вид в последните моменти от живота на жертвата.

Техниката не се използва единствено за хора. По сходен начин са възстановявани форми на дървени предмети, мебели и други органични материали, които отдавна са изчезнали, но са оставили кухини във вулканичния слой. Една от най-известните отливки от Помпей например изобщо не е на човек, а на куче, направена през 1874 г.

Така една сравнително проста идея позволява да бъдат възстановени подробности от ежедневието, които иначе биха изчезнали завинаги.
 

От гипс до прозрачна смола и 3D технологии

Принципът, разработен от Фиорели преди повече от 160 години, остава актуален, но съвременните технологии вече позволяват много повече. Освен традиционния гипс са използвани и други материали, включително прозрачна смола. Нейното предимство е, че могат да се видят намиращите се вътре скелетни останки и предмети, които човекът е носил със себе си.
Днес отливките могат да бъдат изследвани чрез съвременни образни технологии, лазерно сканиране и 3D моделиране. Това позволява на учените да получават нова информация, без да повреждат оригиналите. Чрез 3D печат могат да бъдат създавани и изключително точни копия за музеи и изложби, докато ценните оригинали остават защитени.
 

Някои от прочутите фигури едва оцеляват до наши дни

По време на Втората световна война Помпей е подложен на бомбардировки и част от археологическия комплекс е сериозно засегната. Някои от отливките също са унищожени или повредени, а впоследствие реставратори полагат усилия за съхраняването на оцелелите.
Помпей, който посещаваме днес, не е просто град, останал напълно недокоснат от 79 г. насам. Това е археологически обект, който повече от два века се разкопава, проучва, реставрира и консервира.

Колко отливки има в Помпей?

При разкопките са открити останките на над 1000 жертви на изригването, но отливки са направени само на малка част от тях - от началото на прилагането на метода през 1863 г. са създадени малко над 100.

Сред най-въздействащите са жертвите, открити в т.нар. Градина на бегълците - Orto dei Fuggiaschi. Там са намерени останките на 13 души, които вероятно са се опитвали да избягат от бедствието. Днес това е едно от местата в Помпей, които най-силно напомнят, че зад археологическите находки стоят съдбите на реални хора.
 

Заблуди и загадки около трагедията в Помпей

Често историята се разказва така: Везувий изригнал, лавата заляла хората и те останали вкаменени завинаги. Това е може би най-разпространената заблуда. В действителност прочутите фигури не са хора, превърнати в камък от изстинала лава.

Има известна несигурност и около точната дата на самото изригване. Дълго време за дата на катастрофата се приема 24 август 79 г., но археологически открития през последните години дават сериозни основания да се предполага, че изригването може да е станало по-късно през есента. Затова най-коректно е да говорим просто за катастрофалното изригване на Везувий през 79 г. сл. Хр.
 

Защо „каменните хора“ са толкова въздействащи и днес?

Помпей впечатлява с храмове, мозайки, стенописи, улици, къщи и предмети от ежедневието. Но отливките превръщат една историческа катастрофа отпреди почти две хилядолетия в истински човешки истории. Именно затова тези фигури не трябва да бъдат възприемани само като любопитна туристическа атракция - те са свидетелство за последните мигове на реални хора, живели, работили и създавали семейства по същите улици, по които днес вървят милиони туристи.
А фактът, че прочутите фигури не са буквално „вкаменени тела“, не прави историята им по-малко впечатляваща. Напротив. Зад тях стои необикновена комбинация от природен процес, човешка трагедия и археологическа находчивост, благодарение на която един миг от 79 г. сл. Хр. е достигнал до нас почти 2000 години по-късно.
 
Източници:
Archaeological Park of Pompeii. The Casts. Достъпно на: https://pompeiisites.org/en/pompeii-map/analysis/the-casts/
Archaeological Park of Pompeii. I Calchi. Достъпно на: https://pompeiisites.org/pompei-map/approfondimenti/i-calchi/
Archaeological Park of Pompeii. Casts of the Victims and Furnishings. Достъпно на: https://pompeiisites.org/pompei-map/braccio-nord-calchi-delle-vittime-e-degli-arredi/
Archaeological Park of Pompeii. Antiquarium. Достъпно на: https://pompeiisites.org/en/pompeii-map/antiquarium/