Джамията Шейх Зайед в Абу Даби – историята зад един от най-красивите храмове в света
Съдържание
- Мечтата на Шейх Зайед
- Строителството започва през 1996 година
- Шейх Зайед не успява да види завършения храм
- През 2007 година мечтата става реалност
- Защо джамията е толкова бяла?
- Куполите над Абу Даби
- Архитектура, която събира различни култури
- Огромните полилеи в молитвената зала
- Светлина, вода и отражения
- Повече от туристическа забележителност
- Sheikh Zayed Grand Mosque – символът на Абу Даби
Сред модерните небостъргачи, широките булеварди и футуристичната архитектура на Абу Даби има една сграда, която изглежда сякаш принадлежи на друг свят. Бели мраморни куполи се издигат над града, минаретата се виждат отдалеч, а водните басейни около тях отразяват колоните и арките като в огромно огледало.
Това е Sheikh Zayed Grand Mosque – Голямата джамия Шейх Зайед, един от най-разпознаваемите символи не само на Абу Даби, но и на Обединените арабски емирства.
Зад впечатляващата архитектура обаче стои много повече от желанието да бъде построена огромна и красива джамия. Замисълът е тя да се превърне в място, което събира различни архитектурни традиции, култури и хора.
И точно тази идея обяснява защо за построяването ѝ са привлечени майстори, художници и материали от различни части на света.
Мечтата на Шейх Зайед
Историята на джамията е неразривно свързана с шейх Зайед бин Султан Ал Нахаян, основател и първи президент на Обединените арабски емирства.
През 1971 г. той има ключова роля за обединяването на седемте емирства и създаването на държавата, която днес познаваме като ОАЕ.
Още в края на 80-те години се появява идеята за изграждането на голяма джамия в Абу Даби. В представите на Шейх Зайед тя не трябвало да бъде единствено място за молитва. Замислена е като религиозен и културен център, който да носи послание за толерантност, уважение и общуване между различните култури.
Това обяснява и една от най-интересните особености на джамията – нейната архитектура не следва само една традиция.
В нея се срещат различни направления на ислямската архитектура, а в изграждането ѝ участват хора и материали от множество държави.
Строителството започва през 1996 година
На 5 ноември 1996 г. започва реалното строителство на Sheikh Zayed Grand Mosque.
Предстоят приблизително 11 години работа.
Мащабът на проекта е огромен. В изграждането участват повече от 3000 работници и 38 строителни компании, а майстори и материали пристигат от Италия, Германия, Мароко, Индия, Турция, Китай, Великобритания, Нова Зеландия, Гърция и, разбира се, Обединените арабски емирства.
Използвани са естествени материали – различни видове мрамор и камък, злато, кристал, керамика и полускъпоценни камъни.
Така самият строеж започва да отразява основната идея на проекта – различни култури и традиции да бъдат събрани на едно място.
Шейх Зайед не успява да види завършения храм
В историята на джамията има и тъжен момент.
Шейх Зайед умира през 2004 г., няколко години преди окончателното завършване на проекта, който самият той е замислил.
Днес неговият мавзолей се намира непосредствено до джамията. Според Sheikh Zayed Grand Mosque Centre рецитатори се редуват и четат Корана там денонощно.
Така сградата се превръща не само в религиозен храм, но и в своеобразен паметник на човека, свързан със създаването и развитието на съвременните Обединени арабски емирства.
През 2007 година мечтата става реалност
През 2007 г., по време на Eid Al Adha – Курбан Байрам, един от най-важните празници в ислямския календар – вътрешните молитвени зали на джамията отварят за вярващите.
Оттогава Sheikh Zayed Grand Mosque постепенно се превръща в една от най-разпознаваемите забележителности на ОАЕ.
И мащабите ѝ наистина са впечатляващи.
Комплексът заема площ от над 555 000 кв. м и може да приеме около 55 000 поклонници. Само основната молитвена зала има капацитет за приблизително 7800 души.
Джамията е изградена върху повдигнат терен, около 10 метра над околното ниво, което допълнително подчертава впечатляващия ѝ силует.
Защо джамията е толкова бяла?
Едно от най-силните първи впечатления е цветът.
Sheikh Zayed Grand Mosque изглежда почти ослепително бяла под силното слънце на Абу Даби.
И това не е случайно. Според официалния център белият цвят е избран като символ на чистота, добродетел и мир– ценности, към които Шейх Зайед е бил особено привързан.
Повече от 165 000 кв. м бял SIVEC мрамор от Северна Македония покриват външните повърхности на куполите, минаретата и стените, а голяма част от белия мрамор в интериора идва от италиански кариери.
Когато човек се приближи обаче, открива, че сградата далеч не е само бяла.
Флорални мотиви и инкрустации от различни видове камък украсяват части от комплекса. Във външния двор са използвани стотици хиляди мраморни елементи от Италия, Индия, Гърция и Китай.
Именно вниманието към детайла е една от причините джамията да впечатлява по съвсем различен начин отблизо. Отдалеч виждате огромна бяла композиция от куполи и минарета, а когато влезете в комплекса, започвате да откривате малките декоративни елементи, скрити в колоните, подовете, стените и таваните.
Куполите над Абу Даби
Една от най-разпознаваемите характеристики на джамията са нейните куполи.
82 купола покриват основните молитвени зали, коридори и помещения на джамията. В техните форми могат да бъдат открити различни влияния от ислямската архитектура, като особено силно присъстват мароканският и моголският стил.
Най-големият купол се издига над централната молитвена зала. Диаметърът му е приблизително 32,6 метра, а височината достига 84 метра.
Интересна подробност е, че според официалната карта на комплекса, ако бъдат включени и куполите над мавзолея на Шейх Зайед и тези във външните части, общият им брой достига 96.
Белият мрамор, характерните форми на куполите и позлатените декоративни елементи създават силуета, който днес е толкова разпознаваем по света.
В интериора могат да се видят и различни стилове арабска калиграфия, сред които Naskh, Thuluth и Kufi.
Архитектура, която събира различни култури
Ако се вгледате внимателно в Sheikh Zayed Grand Mosque, трудно ще я определите като принадлежаща само към една архитектурна традиция.
И това е напълно умишлено.
В различните части на комплекса могат да бъдат открити елементи, вдъхновени от различни периоди и региони в историята на ислямското изкуство.
Затова джамията е интересна дори за хора, които обикновено не се интересуват от религиозна архитектура.
Тя е своеобразен архитектурен разказ за различните култури, които през вековете са оформяли ислямския свят.
Огромните полилеи в молитвената зала
Интериорът е не по-малко впечатляващ от белите фасади.
В Sheikh Zayed Grand Mosque има седем големи полилея, създадени така, че да се впишат в архитектурата и флоралните мотиви на комплекса.
Три от тях се спускат от куполите на главната молитвена зала, като най-големият е с впечатляващи размери – 12 метра в диаметър и 15,5 метра височина.
За изработването на полилеите е използвана неръждаема стомана с 24-каратово позлатяване, а декоративните панели са инкрустирани с кристали Swarovski.
Любопитното е, че дизайнът им е вдъхновен от финиковата палма – растение с особено значение за историята и културата на Арабския полуостров.
Когато човек застане под огромния полилей и погледне нагоре към купола, размерите на сградата започват да се усещат по съвсем различен начин.
Светлина, вода и отражения
Джамията изглежда различно почти във всеки час от деня.
През деня белият мрамор отразява силната слънчева светлина, а наситено синьото небе на Абу Даби създава характерния контраст, познат от толкова много снимки.
Водните басейни около сградата също са важна част от архитектурната композиция. В тях се отразяват колоните, арките и куполите и понякога изглежда така, сякаш архитектурата продължава и под водната повърхност.
Особено красива е джамията в късния следобед и около залез. С промяната на светлината белият мрамор постепенно придобива по-топли оттенъци, а след настъпването на вечерта осветлението променя атмосферата на целия комплекс.
Повече от туристическа забележителност
Днес Sheikh Zayed Grand Mosque е сред местата, които почти неизменно присъстват в програмата при първо посещение в Абу Даби.
Но би било грешка да я разглеждаме единствено като красива сграда или впечатляващ фон за снимки.
Тя продължава да бъде действаща джамия и място за молитва, като едновременно с това приема посетители от различни религии и националности.
Именно това е една от причините историята ѝ да е толкова интересна.
Още когато Шейх Зайед замисля проекта, идеята е това да бъде място за среща между културите. Днес през комплекса преминават хора от цял свят – вярващи, туристи, семейства, фотографи и посетители, които просто искат да видят една от най-забележителните съвременни сгради в Близкия изток.
В известен смисъл точно това е реализацията на първоначалната идея.
Sheikh Zayed Grand Mosque – символът на Абу Даби
Абу Даби има впечатляващи небостъргачи, музеи, луксозни хотели и модерна архитектура. Но малко места разказват историята и идеите на емирството така, както го прави Голямата джамия Шейх Зайед.
Тя е сравнително нова сграда, но е създадена така, че да носи усещането за вековна традиция.
Зад белите куполи стоят около 11 години строителство, повече от 3000 работници, 38 строителни компании и майстори и материали от множество държави.
Но може би най-интересното е друго.
Sheikh Zayed Grand Mosque не е построена просто с амбицията да бъде една от най-големите и впечатляващи джамии в света. Тя е замислена като място, което чрез архитектурата си събира различни традиции и чрез присъствието си насърчава срещата между различни хора и култури.
И вероятно именно затова, въпреки огромните си размери, джамията впечатлява не толкова с мащаба, колкото с усещането за хармония.
За пътуващите до Абу Даби и Обединените арабски емирства това е едно от местата, които си заслужава да бъдат видени не само заради красивите снимки. Историята зад белия мрамор, куполите и минаретата превръща посещението в много по-интересно преживяване.
Източници
Sheikh Zayed Grand Mosque Centre – The Mosque and the Founder
https://www.szgmc.gov.ae/en/home
